Нагласата за гениалност срещу нагласата за развитие, част 1

Излизането на книгата Ви е вълнуваващ момент за Вас. Но преди това ни кажете за тази нагласа, защото не съм сигурен, че бях запознат с него преди да прочета книгата.

Идеята за фиксираната нагласа на ума, че или го имате, или го нямате. Имаме някои черти, интелигентност, талант, способности. Някои хора просто имат повече от тях. Други хора имат по-малко.

От една страна са гениите – това включва най-добрите. Това са тези хора в екипа, които се очаква да са водещите. Всички ресурси и сила са концентрирани в този модел на гения.

От другата страна са хората с нагласа към развитие. Това е нагласа на мислене, според която всеки, независимо от таланта, уменията и способностите си, има потенциал и може да го увеличи с времето чрез много ресурси, постоянство, добри стратегии и помощ от другите.

Можете ли да ни дадете няколко примера със склонност към гениалност спрямо развитие? Дадох като пример за културата на гения Илон Мъск и, разбира се, Сам Алтман, но така ли трябва да разсъждаваме за това?

След вече повече от две десетилетия изследвания откриваме, че културата на гения прави Америка много по-малко конкурентна. Има проблеми със сътрудничеството и иноваците. Културата на гения не допуска грешки, защото ако има такава, това се приема като знак, че може би нямате тази вродена интелигентност или талант, които са толкова важни, за да останете на върха.

Хората си пазят гърба, за да могат да запазят положението и репутацията си в тези компании. А това прави тези организации доста крехки. Не че не може да има успехи в културата на гениалните, но това е почти като да летиш със самолет при насрещен вятър. Разходите ви ще са по-големи. Вероятно ще се забавите и пътуването ще бъде много по-стресиращо, както виждаме в някои от тези организации.