SAAB разчита на общите поръчки за отбрана в ЕС, част 2

Доналд Тръмп спечели убедително Супер вторника и май ще стане кандидат на Републиканската партия на изборите в САЩ през ноември. Ако се върне в Белия дом, колко още ще трябва да направи Европа в увеличаването на военните си разходи, това първо. И второ, за да осигури собствени военни разходи? Дали ще се насочи по-голямо внимание към вътрешните източници?

Абсолютно. Забелязвам вече тази тенденция. Изведнъж разбрахме, че може би зависимостта от САЩ е твърде голяма.

Не казвам, че трансатлантическата връзка не е важна. Напротив, наистина е важна. Но балансът днес не е правилен.

За година разходите за отбрана на ЕС бяха 70% бяха извън общността. И по-голямата част от тези 80% бяха за САЩ, 30% за Корея и няколко процента за Израел.

Разбира се, трябва да променим този баланс. Би трябвало да е обратното – 70% суверенен капацитет в Европа и около 30% външни.

Но за това се изисква време. Мисля, че европейската стратегия залага тази посока. Приветствам я и мисля, че е напълно нужна.

Колко ще издържи това ново отношение към разходите за отбрана? Ако в Украйна се възцари мир, ако конфликтът завърши, дали ще има мирен дивидент от това? Или пък новото мислене е по-устойчиво? Че руската заплаха ще бъде смятана за по-дългосрочна за Европа?

Мисля, че ще бъде дългосрочна. Само прогнозите от независими източници за разходите за отбрана на европейските страни в следващото десетилетие сочат за увеличение с 500 млрд долара от януари 2023г до януари 2024г. Такива са прогнозите.

Трудно ми е да приема, че ако, надявам се, спечелим войната в Украйна, ще има мир и няма да очакваме да стане отново нещо. При положение, че Русия ще бъде съсед, към който няма да имаме доверие още десетилетия.

Не вярвам да е възможно. Така че това е дългосрочна тенденция. Трябва да увеличим способността си за възпиране, да повишим запасите си и възможностите си в Европа. Това е моето мнение.