Администрацията започна да пуска от самолети хуманитарна помощ в Газа. Нещо, което обикновено правим, за да заобиколим врага. А Израел е съюзник, с когото говорим. Какъв сигнал дава това за естеството на американско-израелските отношения? Не са ли по-трудни сега?
По въпроса за помощта, има две страни. Израел има трудности със сигурността. Както стана с ужасния инцидент миналата седмица. Хората не успяха да обезопасят раздаването на помощите. Другата трудност е в това, че Израел не отвори толкова КПП-та, както САЩ иска вече по-настойчиво от около месец.
Мисля, че това отразява по-общото разделение между позицията на администрацията на Байдън и на премиера Нетаняху. Това е разделение, което наблюдаваме да се развива в реално време. Бени Ганц дойде във Вашингтон, въпреки несъгласието на премиера Нетаняху. Той се срещна с вицепрезидента Харис, с висши членове на съвета по национална сигурност и ще се види с държавния секретар Тони Блинкен.
Започваме да откриваме проявите на това напрежение. Но накрая САЩ и особено президентът Байдън остават ангажирани със сигурността на Израел. Настояват обаче това да стане по начин, който дава повече подкрепа за палестинците, които страдат много.
Израел каза, че няма да прати преговарящ екип в Кайро ако не получи списък със заложниците от Хамас. Ако е така и ако не вярвате, че Хамас може да предостави тази информация на Бенямин Нетаняху, за какво изобщо говорим? Значи никой няма да отиде в Кайро, така ли?
Първо, възможно е Хамас да успее да направи списъка или нещо подобно, което да е достатъчно за Израел.
Другата възможност е, ако Израел не отиде в Кайро, може американски или дори египетски официални представители да отидат в Израел.
От самото начало няма директни преговори.
Катарците и египтяните посредничат. Неотдавна в Париж се срещаха заедно с директора на ЦРУ Бил Бърнс, за да изготвят рамката на това споразумение.
Мисля, че има начини да стане, но ще отнеме време.
И докато оставам предпазлив оптимист по въпроса, решението му изобщо не е сигурно в момента.