Валдис Домброскис за приоритетите на ЕС в СТО, част 2

Г-н комисар, много делегации са съгласни, че всяко споразумение по някои от тези ключови въпроси, като мораториума на митата за електронна търговия, ще зависят от Индия. Какво може да се предложи на Индия в замяна на подкрепа на някои от тези цели?

На първо място, СТО е организация със 164, а сега всъщност със 166 члена и те трябва да постигнат консенсус. В крайна сметка трябва да убедим всички и действително Индия е една от ключовите държави, с които обсъждаме работната програма за електронна търговия и мораториума за електронна търговия.

Индия се стреми към амбициозни резултати в областта на селското стопанство, а също и по отношение на публичното акционерно участие за целите на вътрешната хранителна сигурност.

ЕС работи тясно с Индия, а също и много по-широко, за да стимулираме тези дискусии, така че да постигнем значими резултати в селското стопанство, в публичното акционерно участие, но също и във вътрешната търговия, подкрепа и акцент върху продоволствената сигурност.

Надяваме се да постигнем разбирателство по втора фаза на споразумението за риболова, по програмата за електронна търговия, по мораториума за електронна търговия и реформата на СТО, включително нейната система за уреждане на спорове.

Очевидно има и още, но това са само някои от областите, които мога да отлича в тази седмичните дискусии.

Дано има някакъв напредък тази седмица. Механизмът на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM) се разглежда като зелен протекционизъм от много страни на СТО и те търсят яснота и повече подробности от ЕС. Склонни ли сте да промените системата, ако е необходимо?

Е, първо, може би конкретно за Механизма на ЕС за коригиране на въглеродните емисии на границите. Когато го проектирахме, много внимавахме да е според правилата на СТО.  И затова ключовата дума е недискриминационен. Помагаме на нашата Европейска зелена сделка и целта за въглеродна неутралност до 2050 г., и затова ще започнем да поставяме цена на въглерода и на енергийно-интензивните индустрии.

Освен това трябва да се справим с риска от изтичане на въглерод. Съответно една и съща цена на въглерода ще се определя за вътрешните индустрии и за вносителите. Затова е недискриминационен и не се променя от търговията. Това е специално за разясняване на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.