Никога не бива да забравяме за опасността от твърде много разхлабване в отговор на подобренията в инфлационната картина.
Твърде голямото разхлабване може да доведе до спиране или обрат в напредъка във възстановяването на ценовата стабилност.
Бившият председател на Фед Пол Волкър посочи тази опасност в речта си от 1981г., когато даде за пример 1967г като годината, в която бе направено разхлабване на монетарната политика в отговор на тревогата от забавяне на икономическия ръст и намалелите инфлационни опасения. Но след това инфлацията пак се върна.
Накрая ще ви представя още едно наблюдение от миналото. Внимателното разхлабване от цикъла на облекчаване на монетарната политика през юли 1995 позволи на FOMC да оцени постъпващите данни и друга информация, за да е сигурен, че инфлацията е овладяна.
Както казах, цикълът на облекчения от юли 1995г е свързан с т.нар. перфектно меко кацане.
В този конкретен цикъл на разхлабване, FOMC започна да разхлабва след като забеляза понижение на инфлационните опасения, но остави лихвите без промяна за три заседания, докато очакваше повече информация. И после продължи с разхлабването.
При опита ни от миналото, нека ви кажа няколко думи за сегашния цикъл на монетарната политика. И доколко бъдещата политика би повторила предишния опит, ако наистина се случи така.
Между март 2022г. и юли 2023г. FOMC повиши целевия диапазон на лихвата по федералните фондове с 5,25 процентни пункта.
Силните ни действия изведоха лихвата категорично на рестриктивна територия.
Затегнатата ни монетарна политика потиска икономическата активност и инфлацията.
Ако икономиката като цяло се развива според очакванията, вероятно ще бъде уместно да започнем свиване на ограниченията в политиката ни по-късно през годината.