Колко голям е оптимизмът ви? По-голям оптимист ли сте сега отколкото преди появата на изкуствения интелект? Дали след пет, десет или петнадесет години ще имаме поне част от отговорите за рака?
Да, мисля, че ще ги имаме. Важният момент е тази „част“ от отговорите. Всичко ще се случва постепенно, а не като да се събудим един ден и да имаме нова терапия, която предотвратява или лекува всички видове рак. Не мисля, че ще стане така. Но вече виждаме терапии и ефикасност, за каквито не сме и мечтали преди 10 години. Намираме се в ранен етап и постепенно ще отбележим напредък, който преобразява начина, по който лекуваме рака.
Какво ни спъва? Дали това са пари, хора, регулации? Ако трябва да промените едно нещо, за да ускорите процеса, какво ще направите?
Знаете, че традиционно Съединените щати са най-значимият и най-надежден инвеститор в биомедицинските изследвания. Това трябва да си остане така, защото именно в нашите изследователски институции се раждат идеите, там обучаваме хората, които генерират тези идеи, било в университетите или в индустрията. Като държава ние трябва да сме конкурентоспособни, да запазим подкрепата и да я разширим в бъдеще.
Всичко това е много окуражаващо и оптимистично, но какво ще кажете за рисковете. Четем за вероятността от супер вирус, а такава възможност в погрешните ръце може да генерира патогени, които да нанесат щети на цели държави, а дори и на света. Има ли такъв риск и как да се защитим?
Определено има такъв риск. Като част от нашата работа по синтетичната биология в Станфорд, има един значителен сегмент, чийто фокус е биосигурността. Например, ние знаем как да следим съставките, които влизат в изработването на ядрено оръжие, но за съжаление това се оказва трудно. Но не е и наполовина толкова трудно колкото да проектирате организъм, да създадете вирус. Трябва да съзнаваме тези трудности, трябва да имаме прецизни системи за следене и наблюдение. Трябва да говорим да рисковете и да сме сигурни, че всеки разбира какви са те и за какво да внимава.