На фермерите им омръзна. Те излязоха по улиците на европейските градове на протест срещу спиране на данъчните облекчения, срещу конкуренцията на евтиния внос, строгите екологични правила и смазващата бюрокрация.
Искрата бе запалена в Германия, където правителството отмени субсидиите за дизела за фермерите.
Ако ви звучи познато, това е защото през 2018г имаше подобен случай, който отприщи протестите на Жълтите жилетки във Франция.
Франция е най-големия земеделски производител в Европа с продукция за 100 млрд евро на година, но въпреки това внася 50% от зеленчуците и плодовете си.
В Германия в земеделието работят по-малко от 1 млн души, но почти половината територия е земеделска земя.
Земеделието обаче заема минимален дял от БВП на страните в Европа.
Но има ли по-важна задача от прехраната на населението?
Прибавиха се и проблеми – от климатичните до войната в Украйна, които подчертаха значението на хранителната сигурност.
В Германия правителството частично отстъпи, но това не бе достатъчно.
Нито пък във Франция.
Дори ЕС го усети.
Масовата подкрепа на населението за фермерите прави нещата още по-трудни за политиците.
Земеделието получава огромни субсидии. Около една трета от целия бюджет на ЕС отива за фермерите. Това са около 55 млрд евро през 2021г. Освен това германските фермери получиха рекордни приходи през 2023г.
Но когато говорите с тях не става въпрос само за пари.
А и за усещане.
Усещането за високи климатични и търговски цели, измислени от законодателите, далеч от земята, която ражда това, с което се хранят.
Усещане, което политици извън основните партии се опитват да използват в изборната година.