Сега, когато инфлацията се доближава до нашата цел, трябва да балансираме рисковете пред постигането на двете страни на нашия двоен мандат, когато определяме подходящата позиция на политиката.
Би било грешка да понижим лихвените проценти твърде скоро или твърде бързо, без да имаме достатъчно доказателства, че инфлацията е на устойчив и своевременен път обратно към 2%. Това би подкопало цялата добра работа, извършена за достигане на желаната инфлация до този момент.
От друга страна, ако инфлационните очаквания за една година напред продължат да намаляват, твърде дългото поддържане на настоящото равнище на номиналния лихвен процент по федералните фондове на практика би означавало затягане на нашата политическа позиция, което би представлявало нарастващ риск за частта от мандата ни за максимална заетост.
Управлението на риска ще бъде отличителна черта на решенията по паричната политика занапред. Нашата задача е да калибрираме паричната политика спрямо променящите се перспективи и рисковете около тях, така че инфлацията да се върне трайно към нашата цел от 2% и пазарите на труда да останат здрави. Основната ми прогноза е, че производството и заетостта ще се понижат през тази година, а инфлацията ще продължи да се доближава до нашата цел от 2% с течение на времето.
Но около тази прогноза има редица рискове. Засиленото геополитическо напрежение има потенциални последици за финансовите пазари, цените на петрола и глобалното търсене и предлагане.
Продължаващото облекчаване на финансовите условия може да стимулира активността, което отново да доведе до дисбаланси, подхранващи инфлацията.
Стресът, породен от банковите фалити през март миналата година, е отшумял. Много банки диверсифицираха източниците си на ликвидност, което ги направи по-малко уязвими.
Но стресът може да се появи отново при банките, които продължават да разчитат на незастраховани депозити за финансирането си, като същевременно имат значителни експозиции към бизнес имоти, които ще трябва да бъдат преоценени при по-високи лихвени проценти.