Какво означава това за икономиката на Boeing? Преди 10-20г те може би решиха да насочат вниманието повече към акционерите, отколкото върху проектантската и производствената част. Това се оказа добре за акционерите. Но не стигнаха ли твърде далеч? И не трябва ли леко да се отдръпнат?
Мисля, че наистина стигнаха твърде далеч. Помня, че съм се срещал със стария директор МакНърни, дори и няколко пъти с Мюлънбърг. И двамата правеха срещи с анализатори и обясняваха, че имат машина за пари. Това е прекрасно, но в края на краищата това е инженерна работа, производство. Те трябва да се огледат отново и да инвестират в хората, които правят самолетите.
Това не е завод за коли с много скъпо оборудване, с роботи и разни други автомати, които помагат на работниците, които вероятно не са така добре обучени като работниците в самолетостроенето.
Авиомеханиците и работниците в самолетостроенето са много по-високо квалифицирани. Там обемите са по-малки, работниците са много по-тясно специализирани. Дори са по-добри от машините. Така че наистина ти трябват обучени хора, добре подготвени. Това им е нужно.
Трябва да инвестират отново в тази работна сила и тези процеси.
Един глупав въпрос: извинете. Защо е толкова трудно? Да правиш големи неща, с които хората летят е трудно. Но да го правиш както трябва не би трябвало да е трудно за Boeing и Airbus. Единствените два производителя, които правят самолети. Защо така се объркаха нещата? Защо трябваше да се стига дотам?
Според мен е толкова трудно, защото толерантността към грешка е толкова минимална. В този бизнес грешки не се допускат.
Ако с вас ходим на работа и аз правя таблици, по някое време може да объркам някоя.
Може да направите лоша кола, но ако се счупи на пътя – идва рапатракът. Голяма работа.
Тук не се допуска ни-как-ви грешки и дефекти.
Това значи, че всеки дребен пропуск се отбелязва. Затова е толкова трудно.