Дали САЩ не казват твърде много и не изненадват твърде малко?
Когато чувам господин Съливан и други да казват, че това е едва началото аз не чувам какъв ще е краят, каква е целта на всичко. Разбира се, тези, които убиха американски войници, или дори хутите, които обстрелват кораби в Червено море, всички те трябва да бъдат унищожени, но каква е стратегията ни, каква е стратегическата цел, която се опитваме да постигнем? Решението да нанесем удари е политическо решение, но то трябва да се корени в желанието за постигане на стратегически резултат. А аз не чувам нищо подобно. Бихме искали да възпрем иранците и всички техни проксита, но те продължават да нанасят удари въпреки всичко, което правят нашите военновъздушни сили.
Това е притеснително. В продължение на тезата ви, през почивните дни имаше много удари над Ирак, Сирия и Йемен, каквито виждаме от месеци. Дали САЩ не би трябвало да атакуват пряко Иран? Какво е подходящото действие, за да се промени ситуацията?
Ще повторя: трябва да е ясен стратегическия резултат, какви са нашите стратегически интереси и какво се опитваме да постигнем. Правителството, което върши чудесна работа по много други проблеми, има склонността да обявява какво няма да направи. То даде да се разбере, че няма да нанесе удар по цел в Иран, което е същото като изказването, че никога няма да пратим войски в Украйна. Дори и да е така, защо ще го обявяваш!
Второ, смятам, че правителството прекалено силно подчертава избягването на ескалация, а избягването на ескалация не е задължително водещ приоритет. Приоритет е промяната в поведението на Иран и в поведението на техните проксита. Това трябва да бъде водещ приоритет.
Къде е границата между избягването на ескалацията и предизвикването на ескалацията? Колко тънка е тя?
Не мисля че иранците или техните проксита правят нещо, с което реагират на това, което ние сме направили. Те просто продължават вече започнатото, затова ако си казваме, че ако нанесем удар по важна радарна система в южен Иран, то Иран ще свали ръкавиците, но те така или иначе са го направили, какво друго да направят. Те ще продължават да снабдяват хутите и Хизбула и мисля, че…
Не искам да звуча като ястреб, все едно казвам: „Да влезем и да смажем Иран,“ но ние трябва да правим неща, които биха променили поведението им. Нанасяме подобни удари от години и така стигнахме до тук: хутите обстрелват повече кораби в Червено море отколкото някога са обстрелвали. Така че, „избягването на ескалация“ не ги е възпряло да правят това, което правят.