Разговаряхме с Пол Кругмън и за това какво се е случило през 90-те години, когато вие бяхте в правителството. Стана дума за необходимостта да се реши проблема с дълга и дефицита, нещо, което стана със Закона за изравняване на бюджета на Бил Кринтън през 1993. Кругмън ме изненада като заяви, че растежът, който сме имали през 90-те въобще не се дължи на това, а на възхода на технологиите в бизнеса. Говорили сме с вас за това. Какво смятате, че всъщност се е случило през 90-те и връзката между този закон, увеличаването на данъците и намаляването на разходите от една страна и растежа от друга страна?
Няма съмнение, че икономиката изкара късмет с технологиите през 90-те и това е важна част от ситуацията тогава. Но когато снижите капиталовите разходи, тогава хората са склонни мислят за по-далечното бъдеще, тогава има повече инвестиции в технологиите, и тогава се стига до растеж. Тези от нас, които бяхме в администрацията на Клинтън винаги сме смятали, че като понижим лихвите може да превърнем един порочен кръг от високи капиталови разходи и ниски инвестиции в благотворен кръг от по-ниски капиталови разходи, повече инвестиции, по-голям растеж, по-нисък дефицит. После цикълът отново се повтаря. Не може да повтаряме историята, но Бога ми, мисля, че ако се не бяхме действали категорично срещу дефицита през 1993, нямаше да видим икономическото чудо на 90-те години.
Струва ми се, че в предавания като вашето, когато говорят за икономика, хората са склонни да поставят ударението върху краткосрочно прилагани инструменти на паричните и фискални политики. Грешка е да се отчитат структурата и технологията като двигатели на случващото се в икономиката. Мисля, че в това отношение администрацията на Клинтън имаше късмет не само със случващото се в частния сектор, но и действа мъдро в създаването на среда, която направи технологиите силно привлекателни за инвестиции от частния сектор. Честно казано, мисля, че за бъдещата политика има важни поуки от този умерено прогресивен подход.