Максималната заетост е едната от двете части от мандата на Фед за паричната политика. Основната цел на тази конференция е да разшири познанията, които формират дефиницията и измерването на максималната заетост като изследва и обяснява несъответствията в резултатите на трудовия пазар вътре в и помежду демографските сегменти.
Детайлизирането на разбирането ни за максималната заетост е от значение донякъде заради това, че анализът на напредъка спрямо двете страни от мандата на Фед се различава по съществен признак.
Целта за ценова стабилност е ясна: стремим се към инфлация от 2% в течение на времето. Но максималната заетост е едно по-сложно понятие, което се развива с промяната на икономическите обстоятелства.
Например, когато аз поех настоящия си пост през 2017, общоприетото мнение беше, че пълната заетост означава безработица от около 4,5%. Е, това се промени.
Извън кратката, но тежка рецесия поради пандемията, безработицата е под 4,5% вече почти 7 години, а от много месеци, много под този процент. Колегите ми признават тази промяна.
Средносрочните очаквания на участниците във Федералната комисия по отворените пазари за безработицата днес е около 4,1%. И така, докато формулираме политиката си в опит да постигнем трайна максимална заетост е важно тази политика да се основава на най-добрите изследвания днес и да се откаже от допусканията и общоприетия начин на мислене, които не описват съвременния пазар на труда.