Енергийният ефект на американските санкции над Иран

Иран и Съединените щати имат дълга и заплетена история, но единствената нишка, която ги свързва е енергийния пазар. Според американското министерство на енергетиката, Иран разполага с третите по големина петролни залежи в света и това го прави ключов доставчик за глобалните пазари.

"Петролът е имал ключова роля в Иран преди революцията от 1979 и продължава и днес да играе тази роля", казва Холи Дейгърс, старши научен сътрудник в Atlantic Council.

Експертите твърдят, че Иран винаги е поставял енергетиката на първо място. Индустрията е национализирана през 1951 и този ход е фактор в подкрепяния от САЩ и Великобритания преврат две години по-късно, тъй като западните сили се надпреварват за дял от енергийния пазар в Близкия изток.

Изправен пред натиска на Запада, през 1954 иранският шах се съгласява да даде на френски и американски компании огромен дял от сектора и пет години по-късно установява жизненоважно партньорство когато Иран става една от държавите основали ОПЕК.

Но съюзът със Запада скоро се разпада. Революцията от 1979 сваля от власт про-американския шах и създава ислямската република, която познаваме днес. Стига се и до кризата със заложниците – 52 души са държани за заложници в продължение на 444 дни в американското посолство в Техеран.

Докато САЩ работят за решение на кризата, една от първите стъпки е налагането на ембарго върху иранския петрол. От този момент нататък, САЩ прибягват до икономически мерки за възпиране на Иран и техните прокси групировки с основен акцент енергетиката.

"Тя се използва като инструмент за санкциите. Съществува схващането, че ако се наложи ембарго или санкции на иранския петрол, това ще окаже натиск над режима и определено има доказателства за това", казва Холи Дейгърс.

"По този договор, Иран се съгласява да не складира материали, необходими за създаването на оръжие", казва президентът Барак Обама.

"Санкциите имат за цел и да спрат ядрената програма на Иран. През 2015, съвместният план за действие станал известен като „Ядрената сделка“, налага ограничения върху ядрената програма на Иран срещу облекчаване на повечето санкции", казва Дейгърс.

"Те не спазиха духа на тази договореност", казва президентът Доналд Тръмп.

"Президентът Тръмп оттегли САЩ от договора и възстанови санкциите през 2018. Разговорите за възстановяване на плана при управлението на Байдън срещнаха спънки от страна на Техеран", казва Холи Дейгърс.

"Не смятам, че имаме нужда от мащабна война в Близкия изток. Не към това се стремя", казва президентът Джо Байдън.

"Така стигаме до днес, когато американските политици се опитват да намерят пътя към бъдещето, докато напрежението расте в региона и по света", казва Дейгърс.