Става въпрос за решенията, а също и за посланията, свързани с тези проблеми, които постоянно имаме. Реториката за края на света, за апокалиптичното бъдеще, пред което сме изправени, ако не действаме означава, че предизвикателствата са много реални.
Но това беше начин да кажем, че имаме решения. И не е само в нашата част на света. Глобално е. Пътувайте по света, навсякъде ще намерите хора, които творят и имат невероятни идеи. И исках да го подчертая, защото в нашата част на света половината от младите хора не вярват в бъдещето. Те вярват, че сме обречени. А това просто не е така. Това е история за хората и за това, което ни обединява.
Дайте ми пример, защото когато видях заглавието на шоуто, помислих си, че вероятно съм по-скоро песимист, а не оптимист. Дайте ми нещо оптимистично, защото всички слушаме само едно и също..
Преди шест години бях посланик на добра воля на ООН и така започнах с това. Бях в Сан Франциско на събитие за климатичните промени. Трябваше да се кача в електрическа кола и да карам до ъгъла. Можех да карам само до другия ъгъл, защото още не беше законно.
Това бе само преди шест години. Днес в Северна Европа, най-продаваните коли са електрически. Преходът се случва и то по целия свят.
Отидох в Кения. Карахме електрически мотоциклети. В Африка, в големи части от Азия мотоциклетите са основната форма на транспорт и те вече са електрифицирани.
Искате примери – в северна Германия отидох да видя въглищна електроцентрала. Беше най-новата в Германия, само петгодишна. Вече са я извели от експлоатация. Ще я трансформират във водородна електроцентрала. Говорих с човека там и той каза, че го прави от 20 години.
Преди 20 години имахме вятърна енергия, около 2 или 3% от потреблението. Бях си казал, че това никога няма да заработи. Днес те надхвърлят спешните нужди в Северна Германия. Сега тази енергия отива за водород.
Искам да кажа, че има толкова много решения, най-различни неща и мащабът расте. Не става дума как го правим, а че изобщо правим нещо.
Да си оптимист не означава да кажеш, „Е, просто съм щастлив. Искам да съм оптимист.“ Основава се на това, което се случва в действителност. Важно е хората да разберат, че правим нещо, а не да се обвиняваме взаимно, което не е много полезно за никого.