Излъчваме в Ютюб и по радиото за цялата аудитория на Bloomberg. При нас е адмирал Джеймс Ставридис от флота, който е работил и в НАТО в Брюксел. Да поговорим за капитан Брет Кроужър, който също е в книгата ви. Толкова е хубава, че просто нямам думи. Казва се „Да рискуваш всичко“. Да, в нея има адмирали, но Стравидис пише и за лейтенанти и за един готвач трети клас, когото много харесвам. Да се върнем на Бред Кроужър. Неговата кариера приключва с избухването на ковид на борда на самолетоносача Теодор Рузвелт. Разкажете ни за Брет Кроужър като подготовка, която ни е нужна, ако искаме да тръгнем срещу Иран.
Брет Кроужър е пилот на изтребител, но също и великолепен мерач. Накрая е капитан, който избира целите, които посочихме в Либия. Един военен пилот и оператор, но също и страхотен лидер. Той за съжаление и при лошо стечение на обстоятелствата, стана накрая капитан на самолетоносач в самото начало на ковид. Пожертва кариерата си, за да защити своя екипаж.
Това е възхитителен човек и за мен историята на Брет Кроужър, който пое риска, показва как можем и трябва да се погрижим за хората си когато провеждаме подобни операции.
Не сме ли се разпилели твърде много? Иън Бремър и Eurasia Group направиха блестяща графика на разпиляването, включително на резервисти от Джорджия из целия Близък изток. Бремър е тревожен в проучването си Топ рисковете на 2024г. Не сме ли твърде наивни с беззащитното си разпиляване, включително в широкия регион на Източното Средиземноморие?
Не, това ни връща там, където започна разговора ни. Ако открием коя е технологията на деня, ще се защитим по-успешно. Това, първо.
Второ, голяма част от задачите могат да се изпълняват от нашите кораби, които практически са неуязвими.
Трето, можем да обединим усилия със съюзниците си, с партньорите и приятелите си в региона.
Не сме сами и уплашени. Ние имаме съюзници, партньори и приятели. Трябва да го използваме по-добре.
Отново ще се върна на статията ви от вчера, която може да намерите на терминала на Bloomberg, в рубриката Bloomberg Opinion, а също и на сайта. Вярвате ли, че някои от стъпките и мерките, които посочвате в статията се приемат добре от тази администрация и Конгреса?
Ще се приемат. Както винаги, ако има някакъв проблем в днешна Америка, ще има много хора, които ще предложат направо да се влезе в центъра на Техеран с въздушни удари. Според мен това е прибързано. Може и да стигнем дотам, но дано не става така.
От друга страна ще има и такива, които ще поискат веднага да се махаме от Близкия изток, докато там не се избият напълно.
Аз предлагам нещо по средата. Нещо смислено. Нещо, което би избегнало мащабна регионална война, но ще накара Иран да отстъпи.
Времето ни изтече, но нека кажа на всички, които ни слушат, че в Конгреса има един човек, който вероятно може да говори по темата и който казва: хайде да ударим Техеран. Това е сенаторът от Роуд Айлънд Джак Рийд. Колко е важен той в този дебат?
Обичам Джак Рийд, защото, първо, той е немного висок, около 1,65. Колкото мен. Второ, той е военен. Ветеран. Бил е в Уест Пойнт, но му го прощавам.
Той е начело в списъка, Том, прав сте. Начело е със стратегическата си визия, разбирането на баланса, който ни трябва, за да ударим. И колкото повече слушаме хора от Конгреса като Джак Рийд, толкова повече шансове имаме да преминем през бурята.