Да отвлечеш супертанкер за $100 млн, част 5

Дейвид Мокет се върнал в офиса си в Аден и започнал да праща докладите до застрахователите в Лондон. В онези ранни доклади той подозирал всичко.

Дори направо пише: „Трябва да отида и да разбера какво се е случило.“ Планът му бил да говори с познати в местните власти. Той искал да изрови истинската история, но  така и нямал възможност.

На 20 юли 2011, около две седмици след нападението и пожара, които едва не унищожили Brillante Virtuoso, Дейвид работел в офиса си в Аден както обикновено.

Много рано сутрин отивал на работа– между 7 и 8. Обикновено стоял там до обяд, после се връщал у дома, обядвал, прекарвал няколко часа и по-късно отново отивал на работа.

В една напълно обикновена сутрин той отишъл до офиса и паркирал. На обяд се качил в своя Lexus SUV, завъртял ключа и излязъл от паркинга на малката офис сграда, където работел.

Не бил минал повече от няколкостотин метра, когато на оживена улица – една от двете главни артерии на Аден –избухнала бомбата, скрита под седалката му. Той загинал на място.

Взривът не бил голям. Така бил насочен, че единственото обяснение било, че просто някой много искал смъртта на Дейвид Мокет.

Британското правителство действително предприело някакви мерки, както се случва ако британец бъде убит в чужбина. Външното министерство опитало да изясни фактите. В крайна сметка, лондонската полиция изпратила следовател за връзка с полицията на Йемен.

Обаче правителството не можело да стори много. По онова време в Йемен било изключително опасно. В Аден нямало нито британски дипломати, нито каквото и да е британско присъствие.

Част 5/8. Преводач Стилиян Василев.