Регулаторите се тревожат, че антитръстовата намеса закъсня
Кристина Кафара, съосновател и заместник-председател на Мрежата за политика за изследване на конкуренцията в Центъра за изследване на икономическата политика в Лондон
16:00 | 30 януари 2024
Обновен: 16:36 | 30 януари 2024
Автор:
Петя Кушева
Преглеждали сме подробностите, но за мен е интересен моментът. Има множество репортажи, повечето от които от Bloomberg, за регулаторите по света за връзките между големите технологични компании и новите играчи в изкуствения интелект. Защо FTC действа сега?
Федералната търговска комисия, FTC е първият регулатор, който прави мащабна проверка на тези партньорства. Британският регулатор CMA и Европейската комисия, вече разглеждат това партньорството между Open AI и Microsoft.
Но в съобщението на FTC има повече и то е общо за всички регулатори, които със сигурност бих описала като прогресивни: Европейската комисия, регулаторът в Обединеното кралство и агенциите в САЩ. Общото между тях е безпокойство, което не искаме да бъде провокирано отново.
В миналото регулаторите се забавиха много с намесата си. През първото и второто десетилетие имаше нежелание да се намесват в тези сектори, защото имаше усещане, че антитръстовите правила са проблем, който засяга секторите с ниска иновативност, аналогови, а не цифрови и че нещата ще се оправят от самосебе си.
Антитръстовата намеса е закъсняла и това подхранва безпокойството на регулаторите. Не можем влезем отново в тази игра. Трябва да бъдем бдителни. Трябва да ни видят, че правим нещо.
Кристина, какво ще кажете за безпокойството? Дали е реално безпокойството, че тези партньорства са просто M&A и са под контрол?
О, абсолютно. Безпокойството на агенциите е поради това, че бордовете са осъзнали, че климатът за правоприлагане е по-враждебен към сделките. Например сделката Microsoft – Activision. Отне две години и още не е приключила. Има общо осъзнаване, че сключването на сделки е много по-трудно сега и има тревога, че компаниите де факто заобикалят контрола върху сливанията чрез обличане на тези отношения във формата на партньорства.
Така че това със сигурност е втората страна на безпокойството. Закъсняхме твърде много, не сме направили достатъчно и сега сме изложени на риска тези компании да правят сделки през задната врата. Ето защо това е от значение.