ЕС се препъва сам във въглеродната си тарифа

Какво точно се опитва да постигне ЕС?

Европейският съюз отдавна е наложил много висока въглеродна тарифа, заради която за компаниите в съюза е много скъпо да замърсяват, а и тази цена расте.

Има и такса, която макар да стимулира намаляването на емисии в сектори като добива на стомана и алуминий, но това е и проблем, защото оскъпява работата, а оттук и компаниите са по-чувствителни към вноса.

Затова има опасения, че докато преследва целите по декарбонизацията, ЕС всъщност спъва собствената си икономика или поне я излага на риск. Сега те включват в тези такси не само местните, но и вносните стоки и така правят играта по-честна. Така ЕС ще може да продължи със зелените политики без да губи индустрията.

Какво е финансовото измерение на всичко това? Какво означава?

Последствията са значителни и въвеждането ще е постепенно между 2026 и 2034. До края на този период ще видим цената на внасяната от Индия, например, стомана да нараства с 87%. Това напълно ще промени картината на конкуренцията за стоманата от различни държави на основата на това как е произведена тази стомана.

Освен за стоманата, това ще важи и за много други суровини като алуминий и цимент. За първи път в международната търговия, картината на конкуренцията се променя заради мисия.

Когато Европейският съюз се опитва да направи нещо такова, то не винаги се приема добре от други държави. Как реагира международната общност на всичко това?

Не много добре. Има значителна съпротива конкретно от развиващите се икономики, Индия се опитва да получи някакви отстъпки, заведени бяха няколко иска пред СТО. Държавите от БРИКС са единни в отпора си на решението, но в крайна сметка вероятно изискванията ще се изпълнят.

Някои държави като Турция, която обмислят въвеждането на въглеродни цени, за да намалят въглеродната тарифа, която трябва да платят. Вероятно ще ма и други неща – например Великобритания работи по своя собствена версия от декември миналата година.