Ние в САЩ имаме своите икономически предизвикателства, но какво ще кажете за Китай – втората по големина икономика в света? Вие току-що се връщате от Китай. Те отчитат данни за БВП, които са окуражаващи, макар мнозина да ги поставят под въпрос. Същевременно демографската картина се влошава и те имат реален проблем с преките чуждестранни инвестиции. Какво научихте от пътуването си в Китай?
Както заминах, така и се върнах от това пътуване – със значителна тревога относно перспективите за растеж на Китай. Те разполагат с толкова много спестявания, толкова много пари, които в една нормална икономика биха потекли към потребление на домакинствата.
В Съединените щати потреблението на домакинствата представлява 70% от БВП, в Япония и Южна Корея в най-силните им години то е било 50 – 60% от БВП, а в Китай е доста над 30%. При тях има огромен отказ от потребление.
Въпросът е къде ще отидат всички тези пари?
Известно време те отиваха в износа и опит за стимулиране на търсенето, но останалият свят няма да търпи огромен ръст на китайския износ. За известно време парите се насочваха към недвижимите имоти, но те имат много квадратни километри, огромни площи с празни жилищни блокове заради презастрояването.
Известно време парите отиваха в инфраструктура, но на мен ми разказаха за една от най-отдалечените провинции, в която се намират 20 от стоте най-високи и най-дълги висящи мостове в света. Това е пример за прекомерни прахоснически инвестиции.
А когато правите прекомерни прахоснически инвестиции не след дълго се появяват лошите дългове. А когато отсъства и търсене, настъпва дефлация, когато има дефлация, има дългове и тези дългове стават все по-обременяващи и всичко се повтаря.
В основни линии това е причината години наред, след 1990 Япония да има много слаб икономически растеж. Китай е изправен пред сходни проблеми, но никога не подценявайте китайците.