Говорим за прогнози и макар да знам, че не сте фокусирани над пазарите, но ако пазарите...
Не че не сме фокусирани над пазарите, ние ги следим, следим какво казват и обръщаме внимание. Но всеки има своята работа. Ние не можем да гадаем какво ще си помислят те, че мислим ние, че мислят те. Изпадаме в ситуацията на „Параграф 22“!
Но ако пазарите са прекалено оптимистични относно снижаването на лихвите, това не пречи ли на мисията ви?
По този начин те не помагат за борбата с инфлацията.
Това щях да ви попитам. Тоест работата ви става още по-трудна, когато те реално оценяват погрешно онова, което се опитвате да им кажете.
Ако очакванията са такива, че надскачат значително онова, което вероятно ще се случи, то това не помага на борбата ни с инфлацията.
Твърде рано ли е да се обяви победа над инфлацията? Как ще се държи тя според вас?
Поели сме по правилния път, като посока се движим към двата процента, но докато и ако не сме сигурни, че в средносрочен план тези два процента са трайно постигнати и разполагаме с данни в подкрепа на тази теза, победа няма да бъде обявена. Все още не.
В каква степен спадът в инфлацията се дължи на вашата парична политика и в каква е просто късмет?
Не бих го нарекла късмет. Считам, че два фактора изиграха много важна роля: спадът в цените на енергията, който наблюдавахме. Цените на енергията тласкат всички останали цени нагоре и естествено, че намаляването на цените на енергията доведе до цялостен ценови спад. Това е първият фактор. Вторият са трудностите в предлагането, дължащи се на ковид, които продължиха доста дълго време. Те постепенно отшумяха и това също имаше своето въздействие: по-голямо предлагане, повече налични стоки. Това е вторият фактор.
Третият е паричната политика. Тя несъмнено е ефикасна, дори и само да е стабилизирала инфлационните очаквания, които знаем, че са наистина важни. Така че, тя повлия на самата инфлация, но и със сигурност повлия на инфлационните очаквания, които според всички отчети, всички проучвания и всички измервания са овладени и като цяло се приближават към средносрочната ни цел от 2%. Тези два процента звучат като вманиачване, но това си е така.
Но пък успокоява пазарите! Не е лошо да си вманиачен.
Ако те не знаят, че именно към това се стремим, то значи им трябва лекарска помощ. Определено.
Да поговорим за заплатите. Те са фактор за ръст на инфлацията. Може ли заради тях да се измести моментът на намаляване на лихвите?
Радвам се, че повдигате въпроса за заплатите и тяхното договаряне. Ще ви отговоря, но искам да кажа, че има три неща, които внимателно следя: договарянето на заплатите, маржовете на печалба, цените на енергията и, надявам се да не се случи, но трудностите в снабдяването.
Това са четирите ключови компонента, които могат да окажат сериозно въздействие върху борбата ни с инфлацията.