Споменавате рентабилността и растящите лихви, които я подпомагат, а нетните лихвени маржове са облагодетелствани от същите високи лихви. Считате ли, че пикът е достигнат? Банките са заявили, че възнамеряват през 2024 година да увеличат лихвите, плащани по депозитите. Означава ли това, че нетните лихвени маржове са достигнали своя пик?
Склонен съм да мисля, че сме близо до този пик. Разбира се, това зависи от цялостното развитие при лихвите: ако централните банки продължат да повишават лихвите, то очевидно приходите в банковия сектор ще растат.
Както и вие подчертахте, през последната година се забеляза отчетливо подобрение в нетните лихвени маржове заради увеличените приходи и сравнително ниските разходи за финансиране, защото налице е значителна ликвидност. Но централните банки отнемат част от тази ликвидност.
Очакваме през 2024 банките да увеличат пазарното си финансиране, чрез борсите и чрез емитиране на облигации, а това ще увеличи техните разходи за финансиране.
Здравето на икономиката в еврозоната може да се измери предлагането и търсенето на заеми. Направи ми впечатление едно изречение в доклада, което гласи, че при търсенето на заеми има значително забавяне. Достигнато ли е дъното в търсенето на заеми или очаквате допълнително влошаване?
Смятам, че това зависи от развитието в цикъла на повишаване на лихвите. Спадът в търсенето на заеми е нещо, което аз разглеждам като част от последиците от паричната политика.
Централните банки повишават лихвите именно, за да намалят паричната маса, навлизаща в икономиката. Всъщност, това е добре, политиката работи…
Това има за цел и ЕЦБ.
Именно и в този смисъл случващото се говори за правилно функционираща парична политика. Дали посоката ще се запази, зависи от цялостната ни позиция по паричната политика.
От наша гледна точка, банките са готови да отпускат заеми на подходящите кандидати, на подходяща цена.