Как бихте характеризирали отношенията между двете страни в сравнение с преди година-две?
Бих казал, че отношенията между Вашингтон и Пекин имат малко по-добра основа от 2022г. На срещата на върха в Бали Байдън и Си се видяха за пръв път лично и се опитаха да поставят основата. Тя издържа само няколко седмици преди един балон да навлезе в американското въздушно пространство и да продали усилията за отговорно управление на отношенията.
Сега срещата през ноември миналата година постави малко по-стабилна основа. Има значим напредък. Сделката за фентанила и споразумението за подновяване на пряката комуникация между военните. Но тази основа ще бъде поставена на изпитание.
Първият тест ще бъде резултата от изборите в Тайван.
Балонът показа колко са крехки отношенията между двете страни. Има ли други механизми, които биха позволили евентуално първо да се мисли, а след това да се говори. Какво близките седмици и месеци би могло да застраши тези отношения и заплаши евентуалното намаляване на потенциалното напрежение от резултатите в Тайван, както казвате?
Може да има. Но по въпроса за Тайван. Липсата на военна готовност на Китай подчертава най-важното. Едва ли сме на прага на пожар в Тайван. Според мен Китай по-скоро работи от известно време с Демократическата прогресивна партия и ако лидерът й Лай спечели, ще има повече сътрудничество. Ще има опит да се пренасочи въпроса за Тайван в посоката, желана от Пекин чрез мерки извън военните.
Това остава проблем. Но сценарият в известен смисъл е същия който и да спечели. Защото всъщност никой от кандидатите в Тайван не подкрепя обединение. Те имат различни възгледи, както става ясно от дебатите в края на декември по въпроса за управлението на отношенията с Пекин.
Но всъщност в момента в Тайван никой не приема офертата на Пекин.