Самърс: Това са вероятно най-значимите избори в САЩ

Лари, рано е, но към този момент изглежда напълно възможно да имаме избор между президента Байдън, от една страна и бившия президент Тръмп от друга. Дайте своята гледна точка за тези двама души, какво биха възприели като икономически политики и какво значение биха имали за нашата икономика?

Това са може би най-значимите президентски избори от Втората световна война насам. Имаме обща представа какво би подкрепил президентът Байдън, защото наблюдаваме какво направи.

Прилага кейнсиански подход в управлението на икономиката. Убеден е, че човек трябва да постави много съществен акцент върху пазарните неуспехи, особено в области, свързани с околната среда и изменението на климата.

И работи в духа на старата традиция на демократите в подкрепа на изоставащите. Съсредоточил се е върху подкрепата на това, което смята за особено важните индустрии за създаване на работни места в производството.

Фокусирал се е върху разширяването на съюзите на САЩ и увеличаване на броя, степента и дълбочината на разнообразие от съюзи, защото вижда много сериозни геополитически рискове.

Това е подход, който широко подкрепям. Има залитания в индустриалната политика и протекционизма. Имаше нещо, което смятам за скъпа погрешна преценка в степента на първоначалните фискални стимули.

Но като цяло президентът Байдън поддържа това, което според мен е стабилен активистки подход към икономическата политика.

Президентът Тръмп ни показа какъв е през четирите години на поста и още по-ясно ни показа какви са намеренията му без надстройката на задръжките, които го заобикаляха по време на първия си мандат.

Оказа подкрепа за отстраняване на всички видове законови ограничения върху президентската власт. Възприеман е като диктатор. Говори за прекъсване на традиционни съюзи с останалия свят, подбиване на дългогодишни американски подходи към международната търговия, към икономическото регулиране и много други. Даде съществени доказателства за това.

Вчера имаше още повече разкрития, че самото президентство може да се продава, с награди за тези, които силно инвестират по начини, които възнаграждават неговата лична собственост.

Всичко това е голяма заплаха за американската икономика.

По същия начин, по който популизмът, макар понякога да носи временни и първоначални икономически ползи. Така беше при Мусолини. Така беше при Перон в Аржентина. Но в крайна сметка води до много сривове.

Затова съм много притеснен да не станем съвсем различна държава, която не може да разчита на върховенството на закона и да го приема за даденост, както ще бъде при втора администрация на Тръмп.