Първо, основните неща. Какво твърди New York Times срещу OpenAI и Microsoft?
Това е познато твърдение, направено от много други издания. Според него OpenAI е взела всички данни на The New York Times, всички техните статии, всички техни мнения и ги е използвала за обучение на техните модели за генеративен изкуствен интелект без да получи разрешение от New York Times.
New York Times претендира за нарушение авторски права.
Обикновено твърдение. Казват ни, че OpenAI е много различен вид. Вписва ли се в типичната традиционна рубрика на авторското право?
Това ни принуждава да разширим закона за интелектуалната собственост, такъв какъвто го знаем днес, защото това, което става с данните на New York Times не е възпроизвеждане от OpenAI с цел печалба.
Тук данните се вкарват в масивна невронна мрежа, която се учи как да пише нови статии в стила на Ню Йорк Таймс. И така генерира нови произведения, като използва съществуващите статии.
Така че в много отношения, както в други случаи от 2023 г., изглежда попадаме в неизследвана от закона територия, по отношение на това на чия страна ще ззастанат съдилищата.
Но това стига до цялата идея за честна употреба на определени неща от публичната сфера. И идеята че вземате нещо и просто създавате ваш собствен продукт, без реално да създавате нещо ново или различно от направеното от източника, за да създадете данни или статия или каквото и да било.
Да, но това се появи когато Google създаде Google Books, нали? Много хора казаха, добре, вие просто дигитализирате книгите и ги пускате онлайн. А Google каза, че това е трансформираща употреба. Създава се напълно нов продукт, който ще добави стойност към съществуваща книга, защото не пускаме цялата книга онлайн. Повече хора може да отидат да си купят книгата.