Но да, тук е малко по-сложно отколкото при Google Books, защото OpenAI не ви дава извадки от статия на New York Times. Не за това се притесняват те, а че създава система на изкуствен интелект, която може да пише със същият стил и качество като New York Times. А това може да е един от аспектите, които хората ценят в него и затова плащат абонамента.
Което ни отвежда към голям риск от тази система. OpenAI и други големи компании за езикови модели като нея, като Google и Meta са изправени пред този безпрецедентен регулаторен риск, защото вероятно ще има още стотици такива съдебни дела за нарушения на авторски права през 2024 г. и 2025 г.
Тяхната способност за иновации зависи в голяма степен от възможността да продължат да правят това, което са правили. Плюс това, данните вече са в техните съществуващи модели. Ако лекарството е по някакъв начин данните да бъдат извадени от моделите, то въвежда огромен риск в бизнес модела.
Рискът от гледна точка на New York Times е следният: ще има система, която започва да се конкурира с него. И тук също съществува по-широк обществен риск. Ние сме в ера, в която системите за изкуствен интелект могат да възпроизвеждат индивидуалния стил на човек. Някой може да създаде система, която пише като мен, говори като Дейвид или говори като Вас, Ромен.
Има закони, които ни предпазват от тези неща. Но за много хора няма да бъдат достъпни. Това ни води към една очарователна нова област, където казвате какви са границите около това, което притежава човешкото същество, неговия стил или творчески процес.