Това е първото ви интервю в новата ви роля на изпълнителен председател. Кой е най-неотложният ви приоритет?
Явно, интервюто с Вас е водещият ми приоритет. Искам да подкрепя Тед Пик, който е страхотен човек и ще бъде невероятен главен изпълнителен директор. Наистина, работата ми е да му помогна възможно най-много, но и да не му се меся. Ето това е моят приоритет.
Чувала съм, че си пишете на ръка списък с приоритети в началото на всяка година. Как изглежда списъкът ви тази година на новата ви позиция като председател?
Тази година не съм го написал. Правех до докато бях директор в продължение на 14 години и списъкът ми осигуряваше рамка, фокус над няколкото важни неща, които имат значение. В тази професия има хиляди, буквално хиляди въпроси и е лесно да изпуснете от око наистина важните неща.
Затова и всяка година, още в първия работен ден в офиса съставях този списък от 10 неща.
Едното от тях винаги гласеше: „Без нови грешки!“, които аз дефинирам като грешки, струващи над половин милиард от капитала. Понякога включвам и лични неща като това да вляза във форма или пък бележки свързани с ръководенето на банката и екипа ни от директори. Но промяната в позицията е хубаво нещо и аз това и направих.
Радвам се, че споменахте грешките, защото чрез тях се учим на предизвикателствата на живота. Коя е най-голямата грешка, която смятате, че сте допуснали в Morgan Stanley? Това е вашето последно интервю като директор и вашият шанс за равносметка на десетилетието.
Може да прозвучи нескромно, но не мисля, че сме допуснали множество големи грешки. Ако се върна към важните неща, които сме направили, било то сделките със Smith Barney, E-Trade, Eaton Vance, приемствеността, която е особено важна, или управлението в периода на ковид ще видите, че с повечето големи въпроси сме се справили добре.
Иска ми се да не бяхме продавали Van Kampen на Invesco. Това е нещо, което отне твърде много време, за да се сформира подходящия екип, който исках и постовете да бъдат заети от подходящите хора.
Но не може да сте в нашата професия и да не допускате грешки. Когато забележа грешка, аз я приветствам. Както казва Киплинг: „успеха, и разгрома, и двамата измамника приемаш“. Ако не допускате грешки, вероятно не работите достатъчно. Никога не гледам на грешката като нещо отрицателно, а като нещо, от което се учиш, за да продължиш напред.