Във втори курс в университета с група студенти отидохме в училище за момичета и им преподавахме роботика, за да ни насочим да изберат инженерни специалности.
Реших, че това е начин да променим броя на момичетата в курса.
Казах си, че това е първото училище и трябва да отидем в още.
Уроците ни ставаха все повече и повече. Стигнахме до 120 хиляди момичета на семинарите ни.
Смятам, че те ще изберат такава кариера или ще се запишат в университета да учат технологични специалности, ако знаят какво точно е това.
Виждат, че като момичета също могат да имат успех и да са щастливи с такава кариера.
Това съм аз и моята история. Аз правя роботи.
Колкото повече жените имате за модели на подражание, толкова по-вероятно е тези момиченца да кажат, че и те искат да бъдат такива и да изберат тази кариера.
Първоначално беше много трудно. Нямахме пари. Хората не ни вярваха.
Но благодарение на стотици доброволци по света, които повярваха в идеята, нашият стартъп успя.
Трудно е да направиш робот от нулата и да го доставиш на хората в цяла Австралия.
Моят екип ми напомня за целта ни и ме окуражава да напредвам стъпка по стъпка.
Сега работим по гигантска роботизирана ръка. През платформа може дистанционно да го контролирате като прави разни неща. Например роботизираната ръка може да е в дома на някой човек и да му помага или да върши прости задачи. Например ако човекът е с ограничени движения и няма никой до себе си, който да се грижи за него.
Когато се срещам с хората виждат колко се вълнуват от технологията. Очите им светват. Разбират, че тази технология може да промени живота им.
Това ми носи голяма радост.
Урокът, който съм научила е да вярвам на усета си. Да правя това, което ми харесва и което усещам, че е правилно за мен.
Някой път има големи трудности, но дори да изглеждат страшно, просто ги прескочи и ще видиш, че ще стигнеш по-далеч, отколкото си мислиш.