Какво има на пазара на чиповете за памет, че хората са склонни да вярват, че самите компании имат някаква власт, докато са обект на макроикономически тенденции като търсене и разходи по кредитиране?
Скарлет, права сте. Хората казват, че такъв е бизнесът със суровини.
Но всъщност не можете да създадете без него телефон или преносим компютър, или център за облачни данни. Използват се много чипове за памет.
Но хората са склонни да приемат, че това е просто суровинен сектор, който е силно цикличен. Забелязахме го в моделите на печалбите на Micron през последните няколко години, разбира се, защото минахме от недостиг към свръхпредлагане.
Но това е модел, който продължава много години. Когато хората кажат,“О, суровина. Не искам да участвам в бизнес със суровини.“
Добре, но когато един вид погледнете малко по-надълбоко, откривате, че е стратегически много важен сектор. Ето защо Китай е толкова заинтересован от чиповете памет, защото не можете да създадете повечето електронни устройства без памет.
Толкова стратегически важно е и изисква много капацитет. Вижте колко много играчи има в сектора. Големите са предимно от Азия.
А Micron е базиран в Бойзи, Айдахо. Предлагат своя собствен чип, вместо този на Samsung и SK Hynix и някои японски компании. Но по-голямата част от производството е в Азия.
Това беше индустрията, която САЩ загуби от японците през 80-те години. И все още имаме Micron в Бойзи, който все още се държи и всъщност се справя доста добре конкурентно.
Справя се доста добре конкурентно, но както Micron първи ще кажат, те очакват с нетърпение изкуствения интелект и какво може да направи този бизнес за техните перспективи за растеж. Как очаквате компания като Micron да балансира суровинната страна на бизнеса - чиповете памет, докато се преориентира към по-скъпите чипове за изкуствен интелект?
Е, това е въпрос на балансиране, както казвате.
Използват суровинния аспект, за да стимулират мащаба на производството и учене. С други думи, трябва да могат да произвеждат тези неща в голям обем и да получават добро производство. Там са всичките пари. Това се научава от суровинния аспект.
Правят примерно високо-честотни памети. Правят проекти за памет за някои от тези приложения за изкуствен интелект, а най-добрият начин за добавяне на възможности за всеки вид процесор е като се увеличи честотния диапазон на паметта.
И те много ясно го разбират. Всъщност играе централна роля в приложения с много висока производителност - проектирането и в резултат получавате по-диференциран продукт, когато обслужвате тези пазари. Така че това е стратегически много важна игра. Хората започват да го признават.
Затова отчасти е този шум около изкуствения интелект. Но всичко е свързано с това, че когато правят тези големи езикови модели, смятаме разходите за обработка на всички тези неща – използваната енергия, ресурсите на процесорите, именно защото им липсва памет. Така че трябва да има балансирана система на проектиране. Има много стъпки в това.