Какво ни казва пулсът на банковата система на еврозоната? Здрава ли е или не?
Основното е, че европейската банкова система като цяло е устойчива и е печеливша в момента, след много години на ниска печалба. Това е сравнително добра новина.
Според мен е резултат от направеното в миналото на регулаторния фронт, но и от гледна точка на банките. Макроикономическата среда с по-високи лихвени проценти помага на нетните приходи от лихви на банките и тяхната доходност в краткосрочен план, докато в същото време видяхме, че последствията от увеличение на лихвения процент в икономиката са относително леки.
Необслужваните кредити все още не се увеличават, но това е потенциална зона на уязвимост занапред.
И една област на внимание и лека тревога е секторът на недвижимите имоти. Вече виждаме това да се проявява особено на някои пазари в еврозоната и други части на Европа. Колко зле може да се отрази тенденцията към спад при недвижимите имоти с търговски функции върху европейския банков сектор?
Абсолютно сте права, че истинската област на фокус е върху имотите и то винаги е важно в среда на повишаване на лихвените проценти, защото очевидно е сектор с висок ливъридж.
Особено в контекста на търговските недвижими имоти има два аспекта. Първо, общата макроикономическа среда на по-високи лихвени проценти, но и структурните промени, които протичат в този сектор. Това е конкретна област на интерес, която разгледахме внимателно.
Банките оценяват тази област в това, което наричаме втори стадий - ранните сигнали за потенциални необслужвани кредити, какъвто е секторът с най-висок коефициент нa имоти, а той е 28%. Това е ранен сигнал, че ги има. Но засега смятаме, че последствията се поемат леко от банките.
Лесно се абсорбират. Тъй като докладът също сигнализира и хвърля малко повече светлина върху потенциално ликвидно несъответствие между фондовете на недвижимите имоти и състоянието на банките. Колко последствия има в това потенциално? Колко рисковано е несъответствието в ликвидността?
Една от проблемните области, по-широка от недвижимите имоти с търговска цел и като цяло във финансовия сектор, е увеличението спрямо предходното десетилетие на небанковия финансов посреднически сектор.
Размерът на заеми, които отиват в различни сектори на икономиката сега се дават от банките. Това се е увеличило, въпреки имотите за търговска цел – това е потенциалното несъответствие между задълженията на тези агенции за търговски имоти спрямо активите им и дали може да бъдат ликвидни, това може да бъде проблем.
Това е сфера на спад, който не се отразява в баланса на банките. Така че за нас прилича на черна дупка, но е притеснително, защото банките също заемат на част от тези търговски недвижими имоти и просто става заразяване.