Според вас, колко време е нужно, за да се ориентират потребителите към високия клас? Колко време е нужно за едно отлежало питие, за да влезе в премиум класата и съответния ценови обхват? Или всичко е въпрос на различен маркетинг и продажби?
Добрата новина е, че ние придобиваме фантастична номенклатура от много добре балансирани напитки в различни типове и профил на отлежаване. От тази гледна точка, ограниченията ни са нулеви. Това ще е по-скоро работа по маркетинга и продажбите, а това е най-силната ни страна.
Каква е тайната за превръщането на една марка в първокласна марка? Знам, че става дума за сътрудничество, за ефекта „куул“, но дали сега не е по-трудно отколкото преди или можете да повтаряте един и същ модел? Вие напускате компанията след няколко месеца: какъв съвет бихте дали на своя наследник?
За сегмента „Бренди и уиски“ тайната се крие в иновациите. Това направихме с Wild Turkey: чрез иновации го повишихме като клас и разширихме марката в повече категории. Когато я купихме в края на 1999, бутилката струваше под 50 долара. С Wild Turkey ни отне малко повече време, защото те нямаха достатъчно количество отлежал бърбън.
Но при Courvoisier не е така и можем да действаме много бързо.
Но в крайна сметка, онова, което има значение е да разполагате с автентични марки, марки с история, а това е и една от най-награждаваните марки в категорията.
Всъщност, това е най-награждаваната марка и е широко призната заради фантастичните си питиета. Това, което ние трябва да направим е да създадем връзката между напитката и клиентите и да ги накараме да мечтаят отново за нея.