Морската индустрия съществува отдавна. Това е една от най-старите професии – и тези хора са много хитри.
Русия трябва да доставя петрола си до Китай и Индия, и затова разчита толкова много на този таен флот – той пренася петрола до клиентите.
Планът е Китай и Индия да купуват стоката на цената на доставката. Но тя може да се оценява различно – има много странични разходи, които могат да се завишават или намаляват както е необходимо.
И така може да се вмъкнат под тавана на цените. Защото има много начини да раздробиш крайната цена.
Китайските рафинерии се запасяват с възможно най-много нефт и в момента наблюдаваме средно покачване с 5%. В Индия растежът е още по-значителен.
Преди войната, Индия почти не е купувала руски нефт. В момента тя получава между 1.5 и 2 млн. барела на ден.
Купувате петрола и го изпращате в индийска рафинерия, където той се превръща в бензин. Сега, според всички правила и санкции на индустрията, този бензин не е руски!
Голяма част от този продукт ще се използва в Индия. Но Индия също е и голям износител на тези продукти за Европа. По този начин руският петрол свободно се влива в световната икономика. Търговците печелят пари, рафинериите печелят пари, Русия печели пари.
Превод Стилиян Василев.
Вижте другите части: