"Много е трудно да откажеш, когато видиш парите, които ти се предлагат, за да участваш. Ние сме саморегулираща се индустрия и това е половината от проблема", казва Ричард Фълфорд-Смит, главен изпълнителен директор на Affinity Shipping. "Знаеш кога не ти е ясно нещо по отношение на причините за чартиране, покупка, поддръжката на кораб. Знаеш, че ако се плащат премия, трябва да внимаваш. А хората, които се занимават с тези подозрителни неща не внимават. И трябва да спрат. Появяват се нови брокери и нови търговци. Много компании, големи корабни компании с офиси в Дубай. Знаем, че те трябва да правят продажби, за да продължат, но се опитват да се дистанцират. Сега не искам да соча с пръст".
Отиваш в ресторанта, влизаш в асансьора, и основният език, който чуваш, е руски.
Дубай винаги е било място на разкош и на хора, които харчат екстравагантно, но в последните години това е нараснало неимоверно.
Дубай има привлече доста компании, чиито крайни собственици са имали преди това компании в Лондон, в Женева, в Сингапур – и много от тези лица сега са преместили операциите си в Дубай. Местят се екипи, основават се нови компании и Дубай е главната база.
И освен това те замаскират структурата на собствеността, за да намалят вероятността крайният собственик да понесе санкции или други юридически последствия.
Петролната индустрия винаги е била пълна с посредници. Лесно е, например, за една рафинерия в Китай да отиде при познат търговец и да му каже „Трябва ми един танкер с руски петрол“ отколкото на набере „Роснефт“.
Така че посредници винаги е имало. И те работят за много големи компании.
Сега, след инвазията в Украйна, тези търговци не са искали да се замесват с руския петрол.
На лице е нова група брокери, нова група посредници, която се появи много бързо. Много от тях са базирани в Дубай – юрисдикция с голямо желание да приеме и да работи с Русия.
Превод Стилиян Василев
Част 5 от 8.