Не се ли опасявате от друга Credit Suisse? Тоест, възможно ли е друга банка да бъде принудена да участва в сливане или да фалира в кратки срокове като реакция на изненадващо събитие?
Европейските банки показват впечатляваща устойчивост. Ако се върнем към събитията от пролетта, от трусовете през пролетта, то мисля, че двете неща, които направиха европейските банки по-силни са фактът, че загубите бяха относително ограничени в сравнение с банките в САЩ, както и фактът, че налице беше много добре диверсифицирана депозитна база.
Все пак това не трябва да ни кара да се чувстваме доволни, защото ние виждаме, че в тези моменти на трусове пазарите започват да разглеждат банките не само според традиционните балансови отчети и ключови индикатори, а според пазарната им стойност, според икономическата стойност на активите и устойчивостта на бизнес модела.
Това са сферите, в които искаме банките да фокусират своето управление на риска и да насочат усилията си за подобряване на устойчивостта на бизнес моделите си. Това е ключът, според нас, за постигане на по-голяма сигурност при такъв тип събития.
Бихте ли искали да има по-голяма консолидация, особено след като имате за цел повишаване на капитала като защита от следващия цикъл?
Ние сме защитени още от първия ден в който поех поста през 2019. Ние сме готови за по-мащабна консолидация.
Тогава все още съществуваше проблема с излишния капацитет в европейския банков сектор, а консолидацията би могла да бъде добър елемент в решението на този проблем.
Другият е, че трансграничната консолидация би подобрила вътрешното споделяне на риска, способността да понесете риск в една държава, да имате загуби в една държава, но печалби в друга.
В известна степен консолидация има в рамките, в границите на отделни държави. Наблюдаваме някои насърчаващи придобивания, които карат банките да променят бизнес модела си, но няма трансгранична консолидация.
Пазарът ни си остава сегментиран по националните граници, а в дългосрочен план това не е добра новина. Смятам, че това прави пазара по-уязвим.