Трябва да ли да свалим гарда?
Това се питаме.
Не, не бива да го правим в никакъв случай. Ще ви дам две причини за това.
Първо, инфлационната ни прогноза, един от трите критерия, е обусловена от пътя на лихвите в пазарните данни към момента на крайния срок.
Както знаете, крайният срок бе 23 ноември. Това първо.
Второто, ако разгледаме всички показатели на основната инфлация, има един, който съвсем малко намалява, но не много. Това е вътрешната инфлация.
Вътрешната инфлация като цяло зависи от заплатите.
Трябват ни повече данни, за да разберем по-добре какво става там. И защо вътрешната инфлация е устойчива.
За да го разберем ни трябват няколко неща.
Първо, данни за заплатите. Това ще се мери по много начини. Има широк набор от индикатори като тракерът на заплати, броят на свободните работни места и други.
Това, разбира се, показва колко е свит пазарът и следователно накъде ще тръгнат заплатите в следващите няколко месеца.
Когато погледнем данните, които имаме в момента, те не намаляват. Компенсациите на служител се понижиха за третото тримесечие спрямо второто. Вярно е. Но другите индикатори – не.
Трябват ни още данни.
Вторият елемент, критично важен заради начина на изграждане на прогнозата ни, е информация за сегмента на печалбите.
Защото прогнозата ни е базирана на предположението, че голяма част от наваксващия ръст на заплатите ще бъде погълнат от повишението на цените на фирмите. Така че тези два елемента трябва да станат по-устойчиви. Да покажат, че и вътрешната инфлация ще падне до целта ни.
Още не е станало. Ще имаме много повече данни през 2024, особено през първото полугодие. Те ще ни трябват, за да определим дали е устойчива или не.