Швейцария, високотехнологична утопия, част 4

Цюрих е прекрасен град. Но това е Швейцария където могат да се видят природни феномени. Казаха ми, че няма нищо, което може да се сравни с летенето с хеликоптер в Алпите. Макар че избягвайки скали с метална клетка е някак наистина ужасяващо. Най-вече, защото не съм пилот и не искам да започвам да се обучавам на 13 хиляди фута (4000 метра) височина. Както виждате обаче, аз съм този турист късметлия, който познава човек, можещ да превърне всичките ми туристически мечти в реалност.

Честно казано, аз донякъде съм ветеран в летенето на симулатори. Но дори в най-високо класните тренировъчни центрове симулационното летене все пак си има ограничения. Например отиваш в НАСА и очакваш да бъде модерно и космическо, но симулаторите винаги изглеждат все едно са правени през 80-те години на миналия век. Изглежда технологията не е променяна от много дълго време.

Фаби построява своят първи симулатор за виртуална реалност в хола на къщата си, спечелвайки си титлата “Най-великият баща на всички времена”. В последствие се сдобива с истинска работилница.

Швейцарско качество.

Симулаторите се продават за по-малко от милион долара, много по-малко от традиционен симулатор с купол, което е добре, защото светът има нужда от повече такива машини.

Нека поговорим малко за липсата на пилоти. Изглежда няма достатъчно, но има цял тон тренировки и за нови и за стари пилоти, за да поддържат уменията си.