Конгресът, например, би могъл да облекчи данъците спрямо помощите, предложени на студентите, които иначе биха били принудени на теглят заем.
Това може и да насърчи Харвард например да приемат повече студенти с ниски доходи.
Някои университети вече плащат данъци, но те са практически в границата на статистическата грешка. Нека обясня.
През 2017, Конгресът наложи данък от 1.4% върху възвръщаемостта от инвестиции на частните колежи и университети, с дарителски фондове над 500 хил. долара на студент.
Вместо това, може да им се приложи данъчен процент като този, който компаниите плащат – 21% за момента.
А облагането на богатите университети с данъци ще става все по-трудно. Колкото повече растат фондовете им, толкова повече влияние ще имат те.
Ние сме програмирани да мислим линейно, но стане ли дума за пари, трябва да се мисли експоненциално.
Ето какво значи това.
Харвард се стреми към 5% годишна печалба от фонда си. Ако той продължи да расте с 11% годишно, за 10 години ще достигне 100 млрд. долара, и почти 250 млрд. долара до 2050 г.
Това е скромното предположение.
С ръста на фонда, ще нараснат и онези 5% печалба. В момента това са около 2.5 млрд. долара. Към 2050 същият процент ще се равнява на 12 млрд. долара.
Трудно е да си представим Харвард да харчи толкова. По-скоро харченето ще се повиши спрямо инфлацията, а остатъкът ще се инвестира отново във фонда.
И ако това стане, е напълно възможно стойността на фонда да се доближи до 450 млрд. долара до 2050.
Същите сметки важат и за другите елитни университети. Така че ако си мислите, че те са твърде могъщи сега – само почакайте.
И парите, които Харвард и другите елитни университети изкарват, ги превръщат сред най-печелившите компании на света.
Хората с право се възмущават, когато печелившите компании не плащат данъци. Защо при университетите да е различно?