Продължавам да смятам, че инфлацията се приближава към двата процента. Няма нужда аз да ви го казвам, вие го видяхте. С инфлацията определено се случва това, което ние искахме. Тя се понижава.
Въз основа на проучвания направени от Фед – Чикаго, от известно време твърдя, че аргументът, че трябва да анализираме ръста на заплатите като индикатор за посоката на инфлацията, не оценява правилно динамиката: заплатите растат по-упорито от цените.
Фактът, че заплатите бяха по-високи отколкото преди ковид не е водещ индикатор, че заплатите ще останат по-високи. Става следното: първо цените се покачват, после заплатите се покачват, след това цените се понижават, заплатите се понижават. При тази динамика, онова което трябва да следим са цените.
Когато извадим храните и енергията – нещо което побърква майка ми: „Защо изваждате храните и енергията?!?“. Изваждаме ги, защото са силно променливи. И така, ако вземем услугите, жилищата и стоките, преди ковид имахме 2% инфлация, всъщност по-малко от 2% инфлация.
Това не означава, че за всичко инфлацията е била 2%: стоките са били с минус 1% инфлация на годишна база, жилищата са били с 3,5 – 4% на годишна база, а услугите с 2,5 – 3% годишно. Тази комбинация ни даваше годишна инфлация от около 2%.
Стоките се върнаха към минус 1% инфлация на годишна база, а бях с 12%, макар да смятам, че в голямата си част това се дължеше на проблеми в снабдителните вериги.
Услугите, за тях знаем, че реагират по-бавно, но дори и те се понижават. Затова, си мисля, че основното, което трябва да следим са жилищата. При тях има един чисто механичен компонент, през който се надявам наемният пазар да премине и това вече се забелязва.
Но ако приемем, че в краткосрочен план ние наблюдаваме множество компоненти, онзи който за мен е водещ и който аз следя е следния: ако жилищата поевтинеят до стойности близо до онези преди ковид, а някои елементи от наемния пазар показват, че инфлацията расте по-слабо отколкото преди ковид, тогава сме на път да постигнем 2%. Определено ще е така.
Причина за дерайлиране може да бъде външен шок, но онзи буреносен облак, който тътнеше: „щом данните за заетостта са такива, значи икономиката прегрява и инфлацията не може да се понижи,“ беше нещо което слушахме месеци наред. После инфлацията се забави около 3% и мнозина казаха, че Фед трябва просто да се предаде и да обяви, че 3% не е лош резултат.
Не разбирам защо – няма доказателства, че инфлацията е спряла на 3%! Вижте месечната, тримесечната, шестмесечната инфлация – тя не е спряла на 3% и се движи по начина, който ние предвидихме.