Хаас: Кисинджър имаше тесен подход

Продължаваме да разглеждаме и размишляваме върху живота и наследството на доктор Хенри Кисинджър. С нас е Ричард Хаас, почетен президент на Съвета за външни отношения, главен консултант в Centerview Partners и автор на бестселъра „Декларация за задълженията“. Вие сте познавали Хенри много добре и в днешната си статия говорите за него като най-видния учен-практик, който сме имали в управлението. Защо той е бил толкова уникален?

Той наистина беше велик учен-практик. Имали сме и други добри държавни секретари като Джордж Маршъл, Джим Бейкър и други. Хенри Кисинджър е от техния ранг, но той привнесе едно ново измерение с работата си.

Той отлично познаваше историята, беше брилянтен писател и когато вършеше ежедневната си дипломатическа работа, разполагаше с много по-широк контекст, който използваше в осъществяването на междудържавните отношения.

Той разбираше колко важен е балансът на силите, възможностите, но и ограниченията на дипломацията. Според мен това беше най-голямото предимство на Хенри на това поприще.

Той имаше огромно влияние по целия свят, но същевременно, както и вие казахте, познаваше своите ограничения. Той е бил запален по историята, бил е и продукт на хаоса породен от нацистка Германия, откъдето избягва със семейството си и в резултат на това за него редът е ужасно важен, може би на моменти дори по-важен и от справедливостта.

Точно така. Той силно вярва в реда, той е консерватор, който умее да подтиска амбициите си. В много отношения външната му политика не гони високи цели, а се стреми да избегне най-лошото. Той често няма за цел пълен мир.

Например след войната в Близкия изток през 1973, вместо да настоява за мир, той е доволен да постигне няколко сепаратистки споразумения.

Той не искаше високи цели, защото се притесняваше, че ако поиска твърде много, няма да получи нищо. Същото беше и с Китай, и със Съветския съюз – той не се опитваше да постигне всичко, често не се занимаваше с вътрешните им работи като  човешките права.

Имаше доста тесен подход и казваше: „Нека видим дали не можем да постигнем съгласие по определени принципи или правила във външната политика. Няма да се опитваме да решим проблем.“ Той никога не се опита да реши въпроса с Тайван.

Идеята му беше да се изгладят различията със Съветския съюз, да няма разоръжаване, а контрол над оръжията. Той предпочиташе този по-реалистичен и скромен подход, а външната политика можеше да постигне повече.