Винаги има варианти. Все още голям брой заложници се задържат от Хамас и може да бъдат освобождавани постепенно. От друга страна, реалният въпрос е дали ще успеят да намерят някакво по-всеобхватно решение.
Налице е парадокс на противоречиви гледни точки. От една страна ние, разбира се, се радваме от освобождаването на заложници, радваме се на спиранията на сраженията и на хуманитарната помощ.
Но лошото е, че Хамас продължава да ни тревожи. Трудно е да се има доверие на Хамас. Те могат да подсилят позициите си по време на спирането на огъня и в крайна сметка да станат още по-опасни.
Ще припомня, че вие сте били и директор на ЦРУ. Как оценявате критиките от страна на конгресмени-републиканци и по-точно председателят на комисията по разузнаването към Конгреса, че ако правителството се намеси в сделката със заложниците, а знаем, че то се намеси, трябва да бъде по-добре осведомено относно заложниците и по-точно относно американските заложници, някои от които са все още задържани. Вие знаете повече за това, отколкото много американци. Какво знае и какво би трябвало да знае страната ни за задържаните в момента американски заложници?
Безспорно, отговорност на разузнаването е да открие какво точно се случва с американските заложници, къде се намират, дали има възможност да бъдат спасени по някакъв начин. Предизвикателството тук е да съумеем да получим онези данни, които след това биха помогнали в една операция.
Ясно е, че налице има значителен смут от провала на разузнаването, защото Хамас успя да проведе тази ужасяваща атака, а никой не знаеше, че тя предстои. А целта на разузнаването е да гарантира, че ние знаем какво са намислили нашите противници и терористите.
Напълно ясно е, че сме длъжни да достигнем до най-достоверните данни за местоположението на тези заложници, а честно казано и за местоположението на ръководството на Хамас. Това е ключът към въпроса дали в крайна сметка можем да сложим край на конфликта.