Но не кажем така: имаше количествени облекчения и може би неволно на места бяха създадени балонизирани активи. Сега искаме да обърнем количествените облекчения с високите лихви. Разхлабването на монетарната политика приключи. Защо тогава има такова забавяне в действието на тези мерки? Това ме води към другия ми въпрос: това, което направиха преди, имаше ли някакъв ефект?
Първо, количествените затягания са много по-трудни от количествените облекчения. Защото работите на пазари, които не са виждали подобни дислокации.
Второ, не става дума да се оправи стореното преди. Става дума за нагласа към нова реалност.
Нова реалност, която съществува на фона на резултатите от наводняването на пазарите след пандемията, за да се избегнат смущения.
На фона на предизвикателствата, създадени от украинската война при храните, зърното, търговията и веригите на доставки.
Всичко това са смущения.
Централните банки не бива да поемат всичко на гърба си. Правителствата трябва да се намесят. Щетите за икономиката идва от твърдостта. А тя изисква това, което икономистите биха нарекли структурни политики. Тези политики, които намаляват смущенията в икономическата система. Които позволяват на ресурсите да се движат свободно от място на място.
Когато чуя, че сме били в епоха на фрагментация и деглобализация, гледам картата и чаените листенца и се тревожа. Защото докато апетитът за глобализация може да е намалял, степента на взаимосвързаност остава.