Коренното население на Австралия иска правото си върху водата, част 2

"За да разберем разпределението на правото на водоползване в Австралия, трябва да опознаем историята и най-вече какво се е случило след британското нашествие. Австралия никога не е подписвала споразумение с местните жители, което да официализира тези отношения", казва Ерин О‘Донъл, експерт по права върху водите. "Такива договори има в други колониално-заселени държави – в САЩ, Канада, Нова Зеландия, но не и тук, в Австралия. Тук правото се крепи на погрешната представа, че земята не принадлежи на никого и че не е имало закони, които да определят притежанието на земята и водите. Това е история на една кражба, на изземване на собственост, на жестока неправда. И е история, която се повтаря в модерен контекст".

Басейнът Мъри-Дарлинг – най-голямата речна система на Австралия – се разпростира на площ голяма колкото Испания и Франция, взети заедно.

Позната е и като сърцето на земеделската индустрия на Австралия – там се отглежда над 40% от реколтата в страната, на стойност 22 млрд. австралийски долара на година.

"Над 3 млн. души живеят в басейна Мъри-Дарлинг, но по-голямата част от водата там е отклонена за земеделие, за отглеждане на храна и за електроенергия", казва Мичъл Айзъкс, главен експерт по знанието, Департамент по планиране и околна среда, Нови Южен Уелс.

Въпреки че местните жители в областта съставляват 9.3% от населението, те притежават само 0.02% от водите в басейна на Нови Южен Уелс.

"Това е малко количество и правителството, както и департаментът, за който работя, се опитва да поправи това неравенство", казва Брад Дилейни, мениджър на водите на коренното население, Департамент по планиране и околна среда, Нови Южен Уелс:.

Правото на водоползване е разрешително или иск, който дава право на достъп до вода. Правителствата периодично променят този достъп според фактори като количеството дъжд.  Притежателите на правото на свой ред избират как да използват тази вода.