Коренното население на Австралия иска правото си върху водата, част 3

"Коренните жители имаме право на вода. Къде е нашата способност да влияем на решенията на австралийското правителство?", казва Брус Шилингсуърт, старейшина на Будиджти-Муравай.

"Нека се замислим кой притежава правото на водоползване в басейна Мъри-Дарлинг. Приемаме, че короната е отнела това право от коренното население и после го е предала на един куп други хора", казва Ерин О‘Донъл, експерт по право на водите. "70% от тази вода отива за напояване, тоест това е предимно стопанска употреба на водата за целите на напояването и земеделието".

С годините култури като памука и бадемите са били набелязани, защото използват твърде много вода за производството си и така влияят зле на реките.

Но решението как да се използва водата и какво да се отглежда е въпрос на икономика.

"Нашите правила показват колко вода може да се изтегли от системата – според това дали е дъждовен или сух сезон", казва Мичъл Айзъкс, главен експерт по знанието, Департамент по планиране и околна среда, Нови Южен Уелс. "После фермерите и производителите решават как да изкарат максимална печалба от своя дял вода".

"Миналия сезон отгледаният памук даде 1.25 млн. тона нишки, и около 1.5 млн. тона памуково семе. Миналата година това струваше около 4 млрд. австралийски долара", казва Адам Кай, главен изпълнителен директор на търговска група Cotton Australia Industry.

"Според Конституцията на Австралия, правото водоползването да се разпределя и регулира принадлежи на щатите. Но това не е съвсем така, тъй като от 2007 има федерален Закон за водите", казва Ерин О‘Донъл, експерт по право на водите. "Той въведе Плана за басейна Мъри-Дарлинг, който всъщност ограничава колко от водата тези щати и територии могат да отстъпват на други хора".