Петте възможни стратегии на Китай за Тайван, част 2

Така стигаме до втората възможна стратегия: отнемане на територия от Тайван. Рано или късно, Си може да помисли и за по-сериозни възможности като анексирането на един от тайванските острови. В крайна сметка, някои от тези острови не могат да бъдат отбранявани, ако Народната освободителна армия нападне.

Това ще принуди Тайван да избира между изпращане и вероятна загуба на голяма част от войската си в напразно усилие да отбранява островите или да бездейства докато Пекин поглъща част от неговата територия.

Но подобна явна териториална агресия може да има обратен ефект. Тя може да даде силен тласък на бавните реформи в отбраната на Тайван, да стане катализатор на създаването на по-официален анти-китайски съюз в региона или да предизвика Вашингтон да обяви ясни ангажименти да защитава останалите тайвански острови. Това може да се окаже малка стъпка, която прави все по-трудна всяка следваща стъпка.

Третата възможност би била блокадата. В този сценарий, Си би използвал някакъв претекст, за да изолира Тайван от външния свят. Блокадата може да включва всичко от пълна физическа изолация, наложена от бойни кораби и военни самолети, до агресивни митнически проверки на корабите, които се опитват да стигнат до Тайван в съчетание с ракетни изпитвания, които застрашават морския трафик извън пристанищата на Тайван.

Би могла да включва и кибератаки над финансови институции или друга инфраструктура на икономиката. За разлика от окупирането на остров, не е задължително блокадата наложи Китай да даде първия изстрел, поне на теория.

Но блокадата значително би усложнила живота за Тайван, който е зависим от внос на храни, гориво и други основни продукти и вероятно ще принуди хората да приемат обединението като цена за оцеляването си.

Историята показва, че блокадите рядко са карали някоя държава да се предаде, освен ако не е съчетана с друг силен натиск. Дори и при най-добрия сценарий, ще е нужно време, за да даде блокадата резултат, а така Вашингтон и другите държави ще имат време за координирана реакция. САЩ вероятно ще организират полети с помощи и военноморски конвои, докато наводнява западния Тихи океан с бойни подводници и разполага военните си сили точно както биха искали да бъдат групирани, ако избухне война и реално ще предизвикат Пекин да се намеси.

Ако блокадата не проработи, Китай може да се спре на четвъртия вариант – бомбардировки. Засипването на Тайван с бомби и балистични ракети може да усили ефекта от една блокада като разруши пътната мрежа, свързваща най-достъпните тайвански пристанища с най-големите градове. Такава кампания би разбила тайванските военновъздушни и военноморски сили.

Най амбициозната цел на бомбардировките би била опитът за принудително обединение като пречупи волята на населението – съвременния еквивалент на германския блиц през Втората световна война.

Една вълна от бомбардировки би показала някои от най-впечатляващите предимства на Китай като най-голямата в света сухопътна ракетна мощ. Когато Пекин започне по време на такава кампания да нанася удари по американски бази в западния Пасифик, тогава това ще принуди Вашингтон да реши дали да се намеси от името на приятел, който може да не удържи.

Но и за този подход няма гаранция, че ще проработи. Дори и ако една вълна от бомбардировки разруши много цели, няма гаранция, че военното наказание ще постигне политическата цел преследвана от Си: да убеди правителството и народа на Тайван да се предаде на Пекин. А ако бомбардировките не донесат бърз успех, има риск от драстичното им разрастване.

Колкото по-дълго Пекин нанася удари по Тайван и избива хората, толкова повече ще нараства негодуванието по света.