Петте възможни стратегии на Китай за Тайван, част 1

 

Кризите в Близкия изток и Украйна отклониха новинарския поток от Тайван. Но една битка заради Тайван би имала катастрофални последици и би предизвикала най-тежката глобална криза от Втората световна война насам.

Американски държавни служители предупреждават, че Китай може да се опита да поеме контрола над Тайван през следващите няколко години. Въпросът е как могат да се опитат да го направят. Налице са пет възможни стратегии, чрез които Китай най-после да постигне контрол над Тайван.Хал Брандс, Bloomberg

Промяната е в това, че Китай бързо изгражда военните възможности, необходими за провеждането на нападение над Тайван, а същевременно политиката на острова все повече се отдалечава от Пекин.

Можем часове наред да говорим за историята на този спор, но ето някои от ключовите елементи, които трябва да знаете.

Китай счита Тайван за провинция-ренегат, която рано или късно трябва да се присъедини. Спорът води началото си от края на Китайската гражданска война през 1949. САЩ се намесват през 1950, когато американската флота защитава Тайван по време на Корейската война. През 50-те години, войските на Мао Дзедун обстрелват два от тайванските острови – Кинмен и Мацу и предизвикват криза със Съединените щати. Това не е обикновената дилема „нахлуваш или не нахлуваш“. Възможните стратегии на Китай варират от това, което вече се случва днес – систематичен натиск на ръба на война, до пълномащабна инвазия.

Първата, е предпочитан подход на китайския президент Си Дзинпин, който със сигурност би се радвал да спечели без битка. Китайските военни вече засилват военния натиск с полети в тайванската зона за идентификация на въздушната отбрана като летят по централната линия на Тайванския проток. Дезинформация, кибератаки и опити за дипломатическа изолация на Тайван също са част от тази кампания. Стратегията има за цел да изтощи тайванската армия, да свие пространството ѝ за действие и да създаде усещането, че островът не може да се защити сам.

Проблемът е, че стратегията не работи. През изминалото десетилетие, натискът на Китай подкопа позицията на сравнително приятелски настроената към Пекин Китайска националистическа партия и вдъхна сили на по-агресивната, стремяща се към независимост Демократическа прогресивна партия. Подкрепата за обединяване сред тайванците е незначителна и намалява особено след безмилостния натиск на Си над Хонконг през 2019. Същевременно, все по-силно става отличителното усещане за тайванска идентичност – не само сред гласуващите за ДПП, но и сред населението като цяло.

Ако Си се надява да се отърве от международната подкрепа за Тайван, тактиката му постига точно обратното. САЩ увеличават продажбите си на оръжия, разширяват посещенията на високо ниво и по всякакъв начин подсилват връзките си с Тайпе. Следващите президентски избори в Тайван ще се проведат през януари 2024. Ако кандидатът на ДПП Лай Чън-те спечели тези избори и донесе на партията трети пореден президентски мандат, Си Дзинпин ще трябва да се запита дали натискът без война не се е провалил.