Опитвате се да мобилизирате най-голямото, рекордно финансиране и ви е нужна подкрепата на частния сектор. Как се справяте с това? Как реагират на гаранциите, които се дават?
Лабораторията на частния сектор и дискусиите там са ключова част от получаването на достатъчно пари за работа в тези области. Няма достатъчно пари в многостранна банкова система или в правителствата, за да посрещнат нуждите. Първото ми впечатление от срещите ми с частния сектор са, че хората са силно фокусирани върху гаранциите.
Какви гаранции? По същество гаранции за политически риск. Гаранции за регулаторен риск. Защото ако частен инвеститор няма за приоритет регулаторната политика или политиката за митата, възобновяемата енергия или инвестициите в разпространена инфраструктура, те ще срещат предизвикателства за решението дали искат да инвестират пари в дадена страна.
Опитваме се да дадем пакет от гаранции за подобни обстоятелства, което позволява на инвеститора да преодолее препятствието и да влага пари. Това е първото нещо, върху което работим. Вече събираме шест-седем милиарда годишно. Също така даваме гаранции от Международната асоциация за развитие.
Даваме гаранции и от Международната банка за възстановяване и развитие, от Асоциацията за международно развитие и се опитваме да ги обединим, да направим един консолидиран бек офис за тях, да създадем холистичен подход.
Казваме на страните, че можем да им предложим гаранции в целия спектър на нуждите им. Оплакването не беше само от възможностите за гаранции, а относно лекотата и простотата на достъп до тях.