Написахте в съавторство статия във Foreign Affairs озаглавена „Предстоящата революция на изкуствения интелект“. Значи сте обмислили тези неща. Първо, започнете с предизвикателствата по отношение на размера на работната сила и производителността? Може би изкуственият интелект би могъл да ни помогне?
Имаме много от това, което наричаме „светски насрещен вятър“ към растежа.
Дейвид, живяхме три десетилетия в свят, който има огромно увеличние на производствения капацитет главно в развиващите се икономики. В резултат на това имахме дефлационен модел в икономиката.
Инфлацията не беше голям проблем. Тази сила бързо избледнява. И освен това има застаряване в световен мащаб в икономиката.
Повече от 75% от световната икономика е в модел на сериозно стареене. В някои случаи намаляване на работната сила. Има големи промени в поведението на пазара на труда. Недостиг във всички основни сектори на заетостта в американската икономика и в големите икономики.
Има геополитически напрежения и сътресения от пандемии, климат и модел на диверсификация, инициирана както от бизнеси, в преследване на устойчивост и по-дългосрочна рентабилност, така сега и от икономическа политика в множество юрисдикции.
И когато комбинирате всички тези сили и тенденцията за намаляване на производителността, която беше доста сериозна в последното десетилетие, получавате свят, който премина сравнително бързо към модел на растеж от ограничено търсене до ограничено предлагане.
Затова търсим решения за проблемите с предлагането, които създават не само проблеми за растежа, но и повторна поява на инфлация - по-високи лихви, по-ниски оценки, по-високи разходи за капитал и т.н.
При това в среда, където трябва да направим огромни инвестиции в устойчивост.
Когато се отдръпна и погледна, виждам голямо предизвикателство. То накара мен и други да започнем да търсим какви инструменти и технологии трябва да намерим, за да разрешим този проблем.