Всички преживяхме дигитална революция в края на деветдесетте години, когато беше началото на прехода към Интернет. Помня, че имаше истински тласък на растежа. По какво прилича новата цифрова революция чрез изкуствен интелект? Подобен ли е или различен?
Наистина имаше скок на производителността в края на 90-те години , след като всички получиха достъп до Интернет и се появи световната мрежа. Това продължи до началото на 21 век. Част от това продължава.
Цифровизацията на веригите за доставка и т.н. беше доста мощна. Иаше забележими ефекти. Доведе до намаляване на работни места за средната класа в развитите икономики като нашата. Създаде онова, което Дейвид Артър нарича „поляризация на работата и доходите“.
Имаше много автоматизация. Автоматизирахме воденето на главната книга. По-голямата част от информацията в системите на дадена корпорация са дигитализирани и сравнително автоматизирани и т.н. Така че, беше силна промяна. Но поне ми се струва много различно от настоящото.
Във вашата статия във Foreign Affairs посочвате ефектът, който генеративният изкуствен интелект може да има върху т.н. икономика на знанието, което е различно от автоматизацията и интернет. Това, както разбирам, може да се отрази на различни слоеве от работни места?
Да, икономиката на знанието преминава през цялата икономика. Дори и в секторите, които смятаме, че до голяма степен са на сините якички има много знание, което е част от уменията. Например медицинските сестри. Те са доста високо обучени хора. Трябва да реагират по интелигентни начини на сигналите, които получават, на оборудването, което се използва за пациентите, за които се грижат и т.н.
Но да, когато попитаме изпълнителния директор на Google, знаете ли къде ще бъде незабавното въздействие, той казва, че ще бъде върху икономиката на знанието.
Ние сме склонни да мислим за нея като за работата на белите якички. И има някаква истина в това, но това ще се отрази на цялата икономика. Може би не с еднаква дълбочина във всеки сектор, но въпреки това ще е на много широка основа.