Глобализацията: Голямото пропукване, част 1

През последните почти 40 години глобализацията движеше световната икономика.

След края на Студената война настъпи истинско ускорение в икономическата интеграция на големите държави.

"Като придавам законова сила на Северноамериканското споразумение за свободна търговия, ние сме готови за надпревара", каза президентът на САЩ Бил Клинтън.

Онова, което беше смислено за бизнеса от гледна точка на печалбата като мотив, от гледна точка на разходите и рентабилността беше също подкрепяно и от правителствата, когато ставаше дума за развитието на наистина сложни вериги на снабдяване по целия свят.

Колкото повече си сътрудничат държавите, толкова по свързани стават икономиките им и толкова по-голяма е вероятността те да не воюват помежду си. Следователно, това е добре за света.

Очевидно вече не вървим по този път. Налице е огромна несигурност какво предстои.

В момента световната икономика се намира в повратна точка.

Преосмисля се глобализацията, а в известна степен и регионализацията и това променя всичко.

"Преживяваме разгара на сериозна финансова криза", каза президентът на САЩ Джордж Буш.

В годините след финансовата криза конвенционалният икономически капиталистически модел на икономиката беше подложен на сериозна критика предвид последиците от тази криза за обикновените хора.

През 2016 във Великобритания се гласува за Брекзит, за излизане от Европейския съюз, а в САЩ беше избран Доналд Тръмп. Това на свой ред даде началото на голямата търговска война между Китай и САЩ.

След това настъпи глобалната пандемия, която подложи на изпитание глобалните снабдителни вериги и накара много държави да преосмислят изнасянето на производството. Имахме война в Близкия изток, имаше метежи в Африка и тези конфликти карат хората все повече да се съмняват в глобализацията.