Фъргюсън от института Хувър за Израел и Украйна, част 1

Има ескалация. Разположени са сухопътни войски. И все пак на енергийния пазар цените са ниски. Имате чувството, че има подценяване, може би, на рисковете от тази война.

Е, спомнете си 1973 г., когато първоначалната пазарна реакция не беше силна. Иска се доста време, за да стане ясно, че ще има петролно ембарго и мащабна енергийна криза. Много е рано.

Няма дори четири седмици от началото на конфликта. Рано е да разберем колко големи ще бъдат икономическите последици. И конфликтът продължава да ескалира.

Не забравяйте, че израелската армия среща трудности не само в Газа. Има големи проблеми и на Западния бряг. Има сериозен риск от нападение от Хизбула в Ливан. Може да има атаки от Сирия.

Израел е атакуван от различни страни и може да продължи да се бие на множество фронтове. А ако нещата станат наистина зле, в някакъв момент може да се наложи Съединените щати да се намесят.

Американските сили в момента са атакувани многократно от ирански проксита. Така че е рано или късно тази война може да стане много по-голяма.

Обяснете ми тази ескалация. Иран каза, че ако продължава нападението в Газа, може да стане по-зле.  Колко по-зле? Какво може да стане, ако Иран се намеси?

Най-големият проблем, според мен е, че Съединените щати не успяха да спрат Русия по отношение на Украйна и сега не успяват да възпрат Иран по отношение на Израел. Нека нямаме илюзии, първоначалните атаки от Газа бяха спонсорирани от Иран.

Палестински ислямски джихад, една от атакуващите групи, е изцяло подкрепяна от Иран групировка. Идеята, че Иран не е пряко замесен в тези атаки срещу Израел е абсурдна и не разбирам защо администрацията на Байдън продължава да говори по този начин на фона на всички доказателства за противното.

Част от проблема тук е, че макар да са пратени два самолетоносача на Съединените щати с ударни групи, те всъщност не възпират иранците, защото не е ясно дали имат намерение да използват тези активи.