Чухме, че някакви ангажименти са по-добри от никакви. Вече има подобрение. Но как управлявате очакванията си, ако все пак се стигне до лидерска среща?
Права сте, срещата е много важна. Отношенията между Китай и САЩ стигнаха дъно преди 6 до 9 месеца. Фактът, че са готови да се срещнат и че има голяма възможност президентът Си Дзинпин да посети САЩ е определено добре.
Но въпреки това големият проблем, който направи отношенията проблемни е Тайван. Дали САЩ ще продължат да не позволяват на Китай да получава висококачествени полупроводници и други чипове. Дали като цяло отношенията между двете може да доведе до управляемост на ситуацията в Източна Азия или до някаква конфронтация. Всички тези въпроси остават отворени и трябва много да се следят.
Външният министър на Китай, Ван И каза, че очаква препятствия в бъдеще, така че не приема големите очаквания от срещата.
В икономиката на Китай има забавяне, циклично и структурно, може би дори повече. Повече натиск от търговските и дипломатически партньори дали ще принуди Пекин да работи с тях?
Мисля, че е точно това. В последната година и нещо забелязваме някои признаци, че китайската икономика преживява краткосрочни трудности.
Най-добрия пример е младежката безработица, която по официални данни стига 20%, но някои неофициални данни сочат по-високи нива.
Китай спря да пуска официални данни за този показател.
За да преодолеят проблема трябва не само да стимулират националната икономика, но и да поддържат стабилна средата в региона. В Азиатско-Тихоокеанския регион.
Това означава да поддържат безпрепятстван потока ПЧИ във всички посоки.
Означава шансовете за отлагане на бизнес поради военна конфронтация в региона като последния инцидент между Филипините и Китай, всичко това Китай трябва да потуши, не да задълбочава.
В средносрочен и дългосрочен план бихме могли да очакваме по-спокойна геополитическа среда, защото Китай иска да си оправи икономиката.